158. КРЪВНИНА У ДОМА НА ДЯДО ГЬОРГИ МАДЖАРА

Сенки из невиделица

Зачу са Герги Маджара, -
горе от баба Маджарка,
Манлия, баш чорбаджия:
Гьорги си има два сина,
два сина, сиви соколи -
Станчо и Иванчо двамата;
та че са Станча женили,
сега Иванча ще женят,
търсят му булка прилика,
дето на Иванча прилича,
те щат за Рада да идат,
за бяла Рада Пенчова,
горе ми на Косовите,
ама не им се аресва,
че била Рада мънинка,
тям им са къщи високи,
полици нема да стига, -
те щат да идат на сгледа
за Рада Райкюва,
горе на горни кметовци.
Ходили и я сгледали,
сгледали и я годили,
убава Радка подявка,
тя мома не е ходила,
тя дреи не е носила!
Мама на Рдка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
как сме те, мама, сгодили,
където одиш, се пееш,
се пееш, мама, се свириш.
Радка на мама думаше:
- Майно ле, стара майно ле,
ша пея, мамо, ша свиря,
доде съм мома у дома,
беки ша пея и свиря,
кога се, мамо, оженя?
Кога си ида, майно ле,
в Гергюви, мамо, сараи,
в Гергюви тъмни башчии,
в Гергюви ниви големи,
тогас ли, мамо, ша пея,
ша пея, мамо, ша свиря,
тогас ли ша са веселя?
Мама на Рдка думаше:
- Радке ле, мила мамина,
я съм ти, мама, гледала
по врачки и по гледачки,
по третя вяра - циганки:
неделя мома ша одиш,
пък три дни млада булчица.
Като са Радка женили,
вдигнали сватба голяма,
у дяда Гьоргя Маджара,
у Гергювите сараи,
в Гергюви къщи високи,
в Гергюви двори широки,
като са й сватба минала,
минала, джанъм, в неделя,
в понделник булка стояла,
дошъл е вторник и минал, -
слънцето трепти, залязва,
амет на порти полопа,
полопа, абер донесе:
- Бабо ле, бабо Гергюйце,
таз вечер гости ша додат, -
печете пещи лябове,
колете патки, кокошки,
правете бели мъжове -
още къдрави млинове;
гответе, надявайте се,
че ша агата да доде.
Пекли са пещи лябове,
клали са патки, кокошки,
правили бели мъжове -
още къдрави млинове.
Амет из къщи одяше,
на баба Гергюйца думаше:
- Бабо ле, Гергюйце ле,
защо ти булка не дума,
не дума и не приказва?
- На нас ни е, баба, адета,
кат доде млада булчица,
неделя да си говее
на свекър и на свекърва.
Амет и тогаз думаше
- Я ша я, бабо, накарам,
да дума, бабо, да пеи
по-малко ша ни попеи,
по-млого ша ни поплаче.
Готвили, надявали са;
късно агата дофтаса
със осъм души сеймени;
че те са, джанъм, седнали,
баба Гергюйца готвила,
сталана й вече да слага.
Като им, джанъм, сложила,
сложила и заканила,
никой си залък не апва,
никой си капка не сръбва,
един други са гледаа,
един други си шушняа,
и огъня си кладяа.
Чуди са баба Гергюйца,
маи са Герги Маджара,
че им гостите не ядат,
не ядат, още не пият.
Че тя им тиом говори:
- Ой ми ви вази, ви гости,
'ч оти не ядете, не пиете?
Кат не ядете, пък, пийте,
кат не пиете, пък яжте,
яжте и пийте, да спиме:
зарана рано ша станем,
на булка було ша фърлим,
булката пита ша меси,
на прошка ша я заведем
у бачуви и Станюви.
Тогаз заптии скочили,
че си врата подлостили,
фанаа баба Гергюйца,
и дяда Гергя Маджара.
Назад им ръце вързаа,
в огън вериги фърлиа,
вериги и пирустии,
дилафи, още ръжени,
баби Гергюйци думаа:
- Бабо ле, бабо Гергюйце,
ний ща ти кажем, бабо ле,
как щем да ядем, да пием,
как щем зарана да станем,
на булка було да фърлим,
на прошка да я заведем!...
Я казвай тежко имане,
я ти главата земаме,
жива ша да те опечем,
на тези буйни огньове!
Пък дяда Гергя горяа
с вериги и пирустии,
с дилафи, още ръжени,
горяа, люто мъчаа,
мъчаа, джанъм, питаа:
- Я казвай тежко имане,
имане, дребно печале,
твоите желти, желтици,
бащини бели бешлици.
Люти ги мъки мъчили,
горили, боли с ножове,
и им главите зимали.
Че са вратата разбили,
и са в собата влезнали,
че са Иванча фанали,
фанали, джанъм, заклали.
Дошло и редът за Радка,
че са чудяа, маяа,
жива ли да я оставвят
или пък да я заколят.
Тя им са милно молеше:
- Ой ми ва вази, сеймени,
сеймени, бюлюк-башии,
сал мене да оставите,
че ази нищо не зная,
ази съм вчера додила.
Амед на Радка думаше:
- Радке ле, познаваш ли ме?
Радка Амеди думаше:
- Амеде, млади сейменино,
ка ще да не те познавам?
Помниш ли, Амеде, знаиш ли,
гито бях мома у дома,
пък ти бя пъдар в Кметовци,
колку съм тебе готвила
и бяла пита месила?
И те тогас я заклали
в собата пред иконата,
главата и се търкала,
мокър и едик говори:
- Майно ле, стара майно ле,
правинко, мамо, думаше:
"Радке ле, мила мамина,
я съм ти, мама, гледала
по врачки и по гледачки,
по третя вяра - циганки:
неделя мома ша одиш,
пък три дни млада булчица."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.