156. ИНДЖЕ ВОЙВОДА И МОМЧЕ МАЛИМЧЕ

Сенки из невиделица

Разплакала са й гората,
гората и планината,
заради Индже войвода,
заради Колю байрактар.
Индже на Коля думаше:
- Развивай, Колю, байраци,
избирай млади юнаци,
все като тебе бошнаци,
от Еди-куля касапе,
от Черно море рибаре,
със бурмалии мустаци,
все със морави фесове
и със алени елеци,
и със сърмени петелки, -
че щем да идем, да идем
във тая пуста Малима,
че са малимци болере,
болере и чорбаджии.
Колю на Индже думаше:
- Че ка щем, олан, да идем
във тая пуста Малима,
кат са малимци болере,
болере и куршумджии?
Индже си Коля не слуша,
но си станаха, отидоха, -
всичките хора в църкова,
никой от църква не излезе,
излезе момче-бошненче,
изнесе пушка бойлия,
бойлия девет аршина -
удари Индже в сърцето.
Индже се викна, провикна:
- Олеле варе, до Бога! -
Какво ме оса ожили
по мойто клето сърдчице?
Я свивай, Колю, байраци,
събирай млади юнаци,
та си дялбата делете.
И на мен пай оставете.
Па си станете, идете
на Рилският манастир,
дялбата да ми дадете,
та ме в литургия пишете,
та мене да си поменват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.