155. НОНКА И ПАНЧО ИНДЖЕТО

Сенки из невиделица

Нонка на река переше,
Панчо си Нонки думаше:
- Нонке ле, млада невесто!
Где има да знаеш джерафе,
джерафе, Нонке, екимджие,
раните да ми оздравят,
рани седемдесет и седем:
седемдесет с пушка отпушнати,
седем със нож прободени?
Нонка на Панчо продума:
- Ази съм, Панчо, джерафка,
джерафка още екимка,
аз ща ти рани оздрави,
рани седемдесет и седем:
седемдесет с пушка отпушнати,
седем със нож прободени.
Здрави го, Нонка, здрави го,
тъкмо до три месеца,
дорде му рани оздрави.
Па си Панчо по двор излезе,
та си на Нонка думаше:
- Нонке, хубава невесто,
я влезни в долни земници,
та ми изнес девет тефтика,
да си се Панчо опаше,
да познай оздравел ли е
рани седемдесет и седем,
седемдесет с пушка отпушнати,
седем със нож прободени.
Нонка си влезе в земници,
извади Панчу тефтици,
па си се Панчо опаса.
Па си на Ненча продума:
- Я иди, Ненчо кръчмарин,
я иди в златишка чаршия,
та купи куршум и барут,
да идем, да бастисваме;
ако ли, Ненчо, не идеш,
земам ти Нонка невяста!
Ненчо си по двор ходеше,
бели си ръце кършеше,
дребни си сълзи ронеше,
Нонка си Ненчу думаше:
- Либе ле, Ненчо кръчмарче!
Що си по двор ти ходиш,
бели си ръце ти кършиш,
дребни си сълзи ти рониш?
Ненчо си Нонки думаше:
- Кога ме питаш, да кажа,
що си бели пръсти кърша,
що си дребни сълзи роня;
я как ми Панчо дума,
Панчо Индже войвода;
да ида в златишка чаршия,
да купя куршум и барут,
да идем, да бастисваме;
ако не ида, либе Нонке,
а той ще да те земе, Нонке.
Нонка на Ненчо думаше:
- Либе ле, Ненчо, либе ле,
това ли ти й грижа хванало,
за това ли да те уча?
Не ходи, Ненчо, не ходи
във златишката чаршия,
да му купуваш куршум и барут,
но иди при Пуря бюлюк-баш,
та бюлюк башии кажи:
"Голева лова сме хванали,
три месеца сме го чували,
но елате да си го земете,
че ще веке да го изпущим.
Ето че иде Пурю бюлюк-баш,
Нонка през прозорец погледна,
та си на Панча продума:
- Я бягай Индже войводо,
че бюлюк башии дойдоха,
тебе щат, Панчо, да хванат.
Панчо си скокна, побегна,
доде бюлюк-башия да влезе,
Панчо през кумин излезе.
Всичко си Панчо забрави,
чанта с жълтици остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.