154. ДАМЯН ВОЙВОДА И СЕСТРА МУ

Сенки из невиделица

Прочул се е юнак, прочул
със триста души дружина,
скоро е Ивку хабер допратил:
- Чини, що чини Ивко болярин,
по-скоро да ми изпрати,
да изпрати и допрати,
триста чифта цървули,
за триста души премена,
че ще войвода да доде
у Ивка болярин на госте
със триста млади юнаци.
Сичко е Ивко прриготвил;
бачва със върла ракия,
бачва със руйно вино,
десет крави ялови,
десет фурни хлебове;
па седна Ивко да плаче.
Кой ще му госке посрещне,
самси си Ивко не смее,
не смее на среща им да излезе,
да не би глава да му земат.
Съгледала го снаха му,
снаха му най-мъничката,
па е тейну си говорила:
- Тейно ле, мили бащице!
Не плачи, тейно, не тъжи,
аз ще юнаци посрещна!
Свекър невести продума:
- Мома, невесто, невесто,
ти моя малка снашице!
Ако ми юнаци посрещнеш,
просто да ти е ковчеже,
ковчеже най-мъничкото,
що го шест бивола возят!
Рано е станала невеста,
равни е двори помела,
всичко е редом редила,
за юнаци-госте готвила.
Задали се юнаците,
със триста свирки свиреха,
със триста гласа писнаха,
до триста саби лъснаха,
за Ивка болерин питаха.
Тодорка им порти отвори,
наред им ръка целува;
сякой и даде по цело,
а войводата - жълтица;
наточи върла бистра ракия,
да ги наред послужи.
Войвода каже невести:
- Мила, хубава невесто!
Що ти е крондир сребърен,
а чашата ти - калена?
А невеста му отговори:
- Бае Дамяне, Дамяне,
на триста души войводо!
Млада съм, бачо, невеста,
скоро съм тук доведена,
не зная где чаша сребърна.
Войвода продума невести:
- Отде ме знаеш, невесто,
че мене викат Дамяне?
Невеста му отговаря:
- Не заеш ли, байчо, не помниш ли,
кога ние сираци останахме,
ази бях, байне, мъничка,
мама те тебе учеше,
а ти мама не слушаше;
майка тебе думаше:
"Не мога, синко Дамяне,
за тебе стара да работя,
с една хурка и амхалка
на турци харач да плащам."
Ти, байчо, тогаз забегна,
от тебе майка да не плаче.
Сега видех, байчо, познах те,
че сме на едно сърце лежели,
от едни сиски бозали.
Тогаз се викна-провикна
на всички Дамян войвода:
- Дружино верна, послушна,
със миром яжте и пийте,
тук е сестра Тодорка,
болерину снаха станала!
Бръкна си Дамян в пазухи,
тежки кемери отпаса,
та ги Тодорки хариза.
Тодорка й госте изпратила,
юнаци-госте некалесани.
Повърна се Тодоркин девер,
невести ковчеже не дава,
щото и свекър обрече,
ковчеже най-мъничкото,
що го шест бивола возат.
Тодорка му отговаря:
- Девере, драги девере,
ако ми ковчеже не даваш,
то ми е доста и байовото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.