|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
153. НЕДЕЛКЬО И ЧЕРНО ТАТАРЧЕ
Сенки из невиделица
Груица каже чичу си:
- Чичо Неделкьо, Неделкьо!
Стига да ходим, чичо ле,
стамболски дълги друмове,
чорленски узун кърове,
че в друми казват, чичо ле,
че вървят черни татаре,
та ни щат нящо зло стори,
зе ни щат вакли овнове.
Неделкьо каже Груици:
- Груице, дете братово!
Ти ми са не бой, Груице,
доде е чичо при тебе
и чичово ти оруже!
Токо са това думале,
още го не издумале,
ето татаре че идат -
до триста души потера.
Ка бе ги видел Неделкьо,
поби си сабля на друми,
метна си кепе на сабля,
та па си седна на сенкя,
дълъг си чибук запали;
Груица диван стоеше.
Ка го видяха татаре,
сичките миром минаха,
наред му селям даваха, -
никому селям не прие.
Най-напокон си идеше
едно ми черно татарче
и кара бела сексана, -
сексана с тежко имане,
и то му селям, бре, даде,
и нему селям не прие.
Разсърдило се татарче,
разигра бела сексана,
та стигна черни татаре,
та па им дума думаше:
- Татаре, черни татаре,
толкова сте ми ходиле
по села и по градове,
нийде са не уплашихте,
като от тая делия;
хайдете назад да идем,
да видим тая делия,
сичките му селям дадохме,
никому селям не прие!
Послушали го татаре,
па се назади върнаха.
Ка бе ги видел Неделкьо,
отметна кепе от сабля,
та го Груици подаде;
измъкна сабля от земя,
та са налево завъртя;
кога са надесно обърна, -
саде татарче остало,
татарче с бела сексана.
Тия си сабли удриха,
саблите им са строшиха;
та па са укос хванале,
та са са три дни бориле,
никой никому не надви.
Провикнал са е Неделкьо:
- Груице, дете братово,
сега чичо ти загина!
А Груица му думаше:
- Чичо Неделкьо, Неделкьо!
Ха да ти попитаме татарче,
дали е хасъл татарче,
или е младо робено
от татарските години, -
има ли нейде някого?
А татрче им думаше:
- Аз не съм халис татарче,
азе съм младо робено
във татарските години;
немам си нийде никого,
имам си чичо Неделкьо,
и имам сестра Груица,
ама съм малко робено, -
нейде и да ги вида,
не ща да ги позная.
Тогаз са Неделкьо изказа
и негова сетра Груица,
па си са от там станале,
та си са дома отишле
и закарале бела сексана,
сексана с тежко имане.
Панагюрище (Чолаков, № 30).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|