15. САМОДИВИ ВЗЕМАТ МОМА ЗА ПОПАДИЯ

Сенки из невиделица

Дето слънцето залазя,
там има мома заспала,
на лошо място заспала, -
на самодивско ичгало,
на говедарско падало.
Спала момата, що спала,
като се от сън събуди, -
въз нея седят три моми,
три моми - три самодиви.
Първата отговаряше:
- Хайде да вземем, Марийка
за самодивска попадя!
Втората отговаряше:
- Как щем да вземем, Марийка,
като е една у майка,
тя за син, тя за дъщеря?
Третятата отговаряше:
- И ний таквази търсиме,
дето е една у майка,
че ще мама и да плаче,
да плаче, да ни весели,
в понеделник на коритото,
във вторник - в мала градина,
в градина, още на нива,
на нива, още на лозе.
Че на Марийка думаха:
- Стани, Марийке, я стани,
стани, иди си у вази,
иди да кажеш мами си,
дето ще да те земиме
за самодивска попадя, -
да дойдеш на наш вилает,
да видиш какво й хубаво,
не предем, мари, не тъчем,
ката ден с хоро, с цигулки,
ката ден хоро играйме,
ката ден ядем и пием.
Иди, Марийке, при майка,
да ти се мама нарадва,
да ти се мама надума!
Като си утях отиде,
доде мами си изкаже,
и се от душа отдели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.