149. РОБИНЯ И СТАРА ПЛАНИНА

Сенки из невиделица

Турчин ми кара клета робиня, -
люто я кара по люта слана,
бие я, бие по бело лице:
- Мари хвърли си мъжкото дете!
А робиня му тихо говори:
- А бре турчине, бре друга веро!
Как да си хвърлим мъжкото дете,
като съм язе попова снаха,
попова снаха, дяку невеста?
Не съм родила девет години,
та па се пукна проклета пролет,
та па хокнаха клети биляре:
"Биле за глава, биле за рожба!"
Сека си даде златнио гердан,
та си купиха биле за глава,
ази си дадох златните гривни,
та съм купила биле за рожба,
та съм купила мъжко детенце.
Па седна турчин да обедува,
робинка везе мъжко детенце,
та го отнесе на планината,
па му направи от павет люлка,
та я направи за две елици,
та па си тури мъжко детенце,
та го залюля и запоя му,
и запоя му, и заплака се:
- Нани ми, нани, мъжко детенце!
Теб е майка Стара планина,
до две елици - две мили сестри!
Духна ке ветрец, полюля ке те,
удри ке дъждец, окъпа ке те,
дой' ке кошута, подои ке те!
Глас ми е дошло от планината:
- Иди си, иди, млада робинко,
ти немай грижа за мъжко дете,
язе съм майка на мъжко дете,
до две елици - две мили сестри!
Духна ке ветрец, та ке го люлей,
удри ке дъждец, та ке го баня,
дой' ке кошута, та ке го дои.
Па си отиде млада робиня.
Стара планина - стара майчица!
Расло е дете и порасло е,
на три месеци - като три годин,
на шест месеци - като шест годин,
девет месеци - девет годин,
та е станало коджа ергенче.
Даде му восок Стара планина:
да го продава, та да се храни.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.