148. ЗАХВЪРЛЕНИ ПЕЛЕНАЧЕТА ПО ВРЕМЕ НА ПЛЕН

Сенки из невиделица

Пиле писка, Милке, на ябълко,
хем писка, хем нарича:
- Спиш ли, Милке мари, разбуждай се,
турци земя поробиле,
де бе старо погубиле,
де бе младо претупкале,
останале два сирака,
два сирака, два близнака,
форлиха ги в чоста гора,
в чоста гора лилекова,
лилекова, осенова,
осенова, росенова;
форлиха ги на две ели,
на две ели саковити,
ветър дуйне, полюля ги,
могла падне, нарани ги,
дожд ми сипе, окопе ги,
сонце грее, изсуши ги.
Израсле са по-големки,
та се зеле брат и сестра,
стигнале са мъжко дете,
отишле са на чаршия,
да си фанат алайка,
да им люля, мари, момчето.
Хванали са, джанъм, алайка,
хем го люля, джанъм, и говори:
- Ани, нани, сине, от сино ми,
ани, нани, сине, от щерка ми!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.