146. ДВЕ СЕСТРИ В ТАТАРСКИ ПЛЕН

Сенки из невиделица

Радо, Радо хубава!
Била й Рада хубава,
яла й била годена.
Тънки дари тъкала,
навън не е излязла,
да си чуе, да разбере
да си чуе, да бяга;
сяко чуло, бегало,
Рада мома не чула,
не чула й на бегала.
Фавнали я татари,
водили я, водили,
завели я, завели
у пашата на двори.
Цар си в двори седеше,
на царица думаше:
- Излез, излез, царице,
та да видиш, царице,
какво й добро у нас дошло!
По-хубава от тебе,
по-бяла й по-червена,
по-тънка й по-висока.
Црица каил не стана, -
накара я царица
три дни жито да вее.
Рада, Рада хубава,
колко жито вееше,
по-хубава ставаше.
Та са чуди и мая,
какво да я накара,
дано Рада погрозней,
погрозней Рада, почерней!
накара я царица
три дни пещи да пали.
Рада, мома хубава,
колко пещи палеше,
по-хубава ставаше.
Накара я царица
три дни свещи да прави.
Рада, мома хубава,
колко свещи правеше,
по-хубава ставаше,
по-бяла й по-червена,
по-тънка й по-висока.
Попита я царица:
- Радо, мома хубава,
от каква си природа?
- От попска съм природа.
Царица и говори:
- Радо, Радо хубава,
ний сме биле две сестри!
За ръка са фанали,
водили са, водили,
плакали са плакали,
дор са двете умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.