144. БЕЛЕЖИТО ДЕТЕ, ОПРЕДЕЛЕНО ЗА ЦАРСКИ ЗАМЕСТНИК

Сенки из невиделица

Постигнала сирота вдоица,
постигнала едно мъшко дете;
дете имат голяма нишана:
на рамена криля позлатени.
Си го кладе во злата леляйка
и го зави во кумаш пелена,
и го пови со сърма повоя,
си го леля и песма му пеит:
- Нани ми, нани, сираче Йоане!
Да ми растиш и да ми порастиш,
да ми одиш во Будима града,
да ми сечиш кралю негоа глава,
да ми бидиш краля над кралеи!
Бог и убил комшии аседжии,
що пойдоа во Будима града,
му казаа на краля от Будима.
Бог го убил краля от Будима!
Що ми пушчил до три елчии!
ми пойдоа во село Ладогер.
И догледа сирота вдоица:
- Ай ви вие, до три елчии!
Аль сте дошле за вино, за ракия;
защо мене ми се постигнало,
постигнало едно мъшко дете.
- Ай ти тебе, сирота вдоице!
Не сакаме вино ни ракия,
тук не пущил краля от Будима,
да ни даиш твое мъшко дете.
Г' донесо'а при краля от Будима
и му виде криля на рамена,
а на ръка писмо написано,
писмо пеит, от' ке бидит краля,
от' ке бидит краля во Будима.
Бог го убил краля от Будима!
Що го фърли во темна зандана.
На рамена та що му дойдое,
света Петка на лево рамено,
а на десното света Неделя;
лепо дете ми го гледае
и лепо ми го книга учее.
Тога краля ми се поболило,
що ми лежа за три години,
що ми викна попой и владици,
да го краля тие изповедвет.
И им велит краля от Будима:
- Нищо грех не сум сторило
съде фърлиф во темна зандана
мало дете що го постигнала,
постигнала сирота вдо'ица,
постигнала в село Владимиро.
Дете имат голяма нишана:
на рамена криля позлатени,
а на ръка писмо написано,
писмо пеше краля да бидит,
краль да бидит во Будима града.
Тога му велет попой и владици:
- Ай ти тебе, краля от Будима!
Що йе овой грех що ти си сторил,
да йе зеиш дете от вдоица,
да му не знаит гробнина ке му йе;
баре да се гробнина му знаит.
Бог го убил краля от Будима!
Що ми зборвит Петре занданджиа:
- Ай собери коски от детето,
да и отнесиме дома при майка му,
да му знаит негоа гробнина.
Кога отвори Петре зънданджиа,
глеат дете уще къд йе живо;
света Неделя на десно рамо,
а света Петка на лево рамо,
му седее и книга го учие.
Ми се врати Петре занданджиа:
- Ай ти тебе, честиту кралю!
Уще мало дете било живо!
Сам си пойде во темна зандана,
изтъргна сабя димишкиа,
да пресечит сираче Йоана.
Що му скапна ръка до рамена.
Тога скочи дете малечкоо:
- Ай ти тебе, краля от Будима,
що си касмет ти голем имал
сабя твоя глаа да пресечит.
Ми истъргна сабя димишкиа,
му я пресече кралю негоа добра глаа.
Си излезе сираче Йоане
и ми седна кралю на столнина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.