143. БУДИНСКА ЯНА

Сенки из невиделица

Леле Яно, леле щерко,
отка ми се Яна роди,
от тога се Будин заби;
бия турци, бия гърци,
бия млади яничари,
да си земат бела Яна.
Скри се Яна в крайна кула,
в крайна кула куваклия,
куваклия, куршумлия.
Та фанаа Яни макя,
бия, бия и мачия,
отсекоа й десна рака,
да си каже бела Яна,
да я каже - не я кажа.
Та фанаа Яни баща,
бия, бия и мачия,
извъртеа му десно око,
да си каже бела Яна, -
и он Яна не си кажал.
Та фанаа Яни братя,
бия, бия и мачия,
отсекоа им руса глава,
да си кажат бела Яна,
па си Яна не кажаа.
Та фанаа Яни сестри,
бия, бия и мачия,
пресекоа им десна нога,
да си кажат бела Яна,
па си Яна не кажуваа.
Па фанаа Яне снаи,
еднаж са и ударили
с една пръчка шимширова,
та кажаа бела Яна:
- Не ни бийте, не ни мачете,
ние ке ви кажем Яна:
скри се Яна в крайна кула,
в крайна кула куваклия,
куваклия, куршумлия,
разплетена, немиена,
филдиш-гребен на поясо.
Па ойдоа при кулата,
отворили тая кула,
и от там се Яна скрила,
скри се Яна в честа гора,
в честа гора Богданоа,
па се чудят клети турци,
какво Яна да си найдат;
па ойдоа, та кажаа,
та кажаа чести цару:
- Е ти, царо, чести царо,
скри се Яна в честа гора,
в честа гора Богданоа,
не можеме да я найдем.
Па си викна чести царо
триста души балтаджии,
да отсечат честа гора,
честа гора Богданоа,
да си найдат бела Яна.
Отсекоа честа гора,
честа гора Богданоа,
едно дърво останало,
и оно се пречинува:
ту е Яна, ту е дърво,
ту е ясна месечина.
Дърво сечат, кърви течат.
Прогоори чести царо:
- Ей виека, балтаджии,
не сечете това дърво,
това си е бела Яна.
Не секоа това дърво,
ега ле е била бела Яна.
Па вързаа бела Яна,
вързаа и покараа.
От овай Дунав роса роси,
от онай Дунав слънце грее.
Па защо е тая роса?
Па защо е това слънце?
Яна реди, сички плаче,
а царо си сина жени.
Прогоори бела Яна:
- Ей виека, балтаджии!
Пущете ми десна рака,
да омия бело лице,
бело лице от праове,
църни очи от съзове.
Пущиа и десна рака,
па не оми бело лице,
но се фърли, та в Дунава,
а ту викна колко може:
- Кердосай ме, бели Дунаве,
да ме турчин не кердоса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.