14. ВИДА САМОВИЛА ЗАКЛЮЧИЛА ДВАНАДЕСЕТ ИЗВОРИ

Сенки из невиделица

Шетба шета, Марко Кралевики,
шетба шета по гора зелена,
да излови един сури елен.
Шетба шета три дни и три нощи,
веке Марко вода не намери,
да олади гърло юнаково, -
кай шчо вода, нито с пари вино.
Я прокълнал зелената гора:
- Ай ти горо, зелена горице!
Да би дал бог огън да т' изгори,
и на пролет слана да т' попари,
защо немаш една капка вода,
да олада гърло юнаково,
кай шчо вода, нито с пари вино.
Му говори Гюрга Самовила:
- Мълчи, Марко, милен побратиме,
немой кални зелената гора,
не е втесна зелената гора,
тук е втесна Вида Самовила:
Заключила дванайсе извари
сред гората в едно суво дърво,
по све суво на въро зелено.
Марко едно, бре, ми се наяди,
а друго, бре, той ми се устрами
та ми вяна тая бърза коня -
ка разшета по гора зелена,
го намери това суво дърво,
по све суво на въро зелено;
та го фати с тежка боздугана,
го изтроши комат по комата,
и му строши дванайсе ключови,
та протекоа дванайсе извори.
Го зачула Вида Самовила,
та фатила еден сури елен,
ем фатила до три люти змии;
двете задни узди му ги кладе,
а едната камшик я направи
скоро Марко тая го достигна,
му се фърли Марко на рамена
да му изкълка юнашките очи.
Марко неи верно и се моли:
- Немой, сестро, Видо Самовило.
Немой кълкай мойте църни очи!
Аку сакаш вода да ти плата:
аку сакаш - со карагрошови,
аку сакаш - со жълти флорини.
- Гиди луда болгарино!
Не ми требе ни карагрошове,
нито твои жълти флорини, -
ке изкълкам твой юнашки очи.
Му говори Гюрга Самовила:
- Ай ти, Марко, мили побратиме,
шчо се молиш тее курве,
шчо н' се молиш на юнашки ръце!
Ка достигна Марко Кралевике,
ка я фати за русите коси,
ка я узе себе на колена,
ка я кладе коном на колена,
и я фати с тежка боздугана,
тая верно Марку му се моли:
- Кротко, Марко, кротко, братко,
кротко мавай тежка боздугана!
- Гиди Видо, върла Самовило!
Моя молба на теб не помина,
а твоя на мен ка ке помине?
Марко извади сабя от пазува,
та изсече Вида Самовила,
я изсече къшей по къшея,
кърв да види Марковата коня,
къръв да види, кеф да стори,
кеф да стори и да литне,
и да литне горе на високо,
горе на високо, по синьото небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.