|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
139. СМЪРТТА НА ЦАР ШИШМАН
Сенки из невиделица
Разигра са Черно море,
Черно море и бял Дунав,
та е играло, та й вилняло,
та прелива бял манастир,
в манастира триста млади,
триста млади грамотници
и дванайсет игумена.
Отговаря стар игумен:
- Хой ва вази триста млади,
триста млади грамотници
и дванайсет игумена,
я казвайте свой грехове,
кой що сторил и съгрешил?
Тий казвали, той писувал,
пак си море не застана, -
тук остана една душа,
една душа, болна душа,
отговаря болна душа:
- Хой ва вази триста млади,
триста млади грамотници
и дванайсет игумена!
Я слушайте, й аз ще кажа,
що съм сторил и съгрешил:
Знаете ли, помните ли,
кога беше цар Шишман-бей,
ази му бях вярна слуга,
та ходихме да сбираме,
да сбираме владичина,
владичина, патричина,
та минахме край изворче,
край изворче, край студено,
той ми рече, Коладе ле!
- Хой та тебе, вярна слуга!
Я си слезни от кочийка,
та ми подай студна вода!
Й аз му рекох: "Който й жеден,
той ще слезе от кочийка,
да са напий студна вода!"
Той си слезе от кочийка,
да са напий студна вода
Й аз му рекох, Коладе ле!
"Дай на мене студна вода!"
Той ми рече: "Който й жеден,
той ще слезе от кочийка,
да са напий студна вода!"
Дожаля ми, догневя ми,
Й аз извадих тънка сабя,
отрязах му руса глава,
руса глава с бяла брада.
Туй съм сторил и съгрешил.
Тогас море застанало.
На здраве ти, стар игумен!
сп. Общ труд, Болград, 1865, кн. 3, № 6, коледна.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|