137. ЦАР АСЕН УДАВЯ ЖЕНА СИ ПРИ УРВИЧ

Сенки из невиделица

Цар Асен вино пиеше
у село, у Кокаляне, -
прошетнала се девойка,
хубава мома германка,
воз река Искар излезна -
на камик, на просеченик,
па се девойка провикна:
- Царю Асене, Асене,
ти седиш вино да пиеш
у село, у Кокаляне,
град Урвич турци разбиха,
царица ти залюбиха
и от Урвич я грабнаха.
Като я дочу цар Асен,
тоз час е рипнал на нозе,
па влезна в тъмни яхъре.
Изведе конче дорийче,
кат вихър-ветър по друми.
Дойде по поле широко,
па срещна младо овчарче,
па го тихом питаше:
- Тако ми Бога, овчарче,
срещна ли турци през поле?
А овчарче му говори:
- Царю ле, царю честити,
скоро си турци минаха,
царицата ти замедоха;
нече ги, царю, пристигнеш,
конче ти е у пайване.
Като го дочу цар Асен,
извади влашко ноженце,
та си отреза пайване,
тогай е конче скокнало,
три пати силно скокнало, -
три кладенци са извреле,
останало е за спомен:
"Три кладенци" се казува.
Цар Асен турци пристигна,
пристигна и ги погуби,
та си отъмна царица,
па я у Урвич заведе,
та па я тихо питаше:
- Кажи, честита царице,
като те турци краднаха,
золум не ти ли правиха?
А царица му говоре:
- Царю Асене, Асене,
за това лъжа не бива...
турци са вера кучешка...
Я слушай царю Асене,
дете у огин да падне,
здраво ли че да излезе?
Влък кога влезе в стадото,
мирно ли че да излезе?
И турци вера кучешка,
така ли мирно че седат?
Много е тежко станало
на цар Асена честити,
та си изведе царица,
та па я пущи у Искар...
На камик стана царица,
у Искар седи и днеска.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.