|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
131. ПОГУБВАНЕ НА ЦАР КОНСТАНТИН
Сенки из невиделица
Завил се е сиви сокол
над цареви равни двори;
ви се два дни, ви се три дни,
ви се тъкмо три недели.
Цар изпрати верни слуги:
- Я идете, верни слуги,
префърлете ситно мреже,
уловете сиви сокол,
дайте ми го на колено,
да го поям с руйно вино,
да го раням с бело месо.
Излезли са верни слуги,
фъргали са ситно мреже.
Сиви сокол ту подлитал,
ту подлитал, ту надлитал,
у мреже токо улетел.
Излезнал е цар Костадин,
па си сиднал у дворове,
у дворове, на столове,
па почукал на коленце
ем почукал, ем повикал:
- Ела, ела, сиви сокол,
та ми седни на колено,
та ми падни на колено,
да те раним с бело месо,
да те поим с руйно вино!
Сви се сокол, та е паднал,
паднал цару на колено,
та си простре десно крило,
та изтраси дребно книже,
дребно книже - ситно слово.
Цар Костадин отговара:
- Леле варай, верни слуги!
Я идете по сви села,
по сви села и градове,
соберете сви попове,
сви попове и дякове.
И отшели верни слуги,
по сви села и градове,
собрали са сви попове,
сви попове и дякове.
Чели два дни, чели три дни,
не могоха да пречетат, -
Продумал е цар Костадин:
- Я идете на Прокопе,
да викнете поп Никола,
поп Никола от Прокопе,
он ще книже да прочете,
он ще мене право каже.
И отшели на Прокопе,
и викнали поп Никола,
и погледнал поп Никола,
и погледнал бело книже,
и поронил дребни сълзи,
па си дума отговори:
- Ете глава, ете сабя,
земи сабя, посечи ме, -
царство ни е достояло.
Разсърди се цар Костадин,
търгна сабя да го сече, -
поп Никола отговара:
- Леле варай, цар Костадин!
Не сечи ме, не губи ме,
но ме запри у тевница
и ме тури у тумруци,
да поседа таман два дни,
таман два дни и пладнина;
ако нема иня вера,
иня вера, клети турци,
изведи ме, посечи ме!
Запрел го е цар Костадин,
запрел го е у тевници,
у тевници, у тумруци,
и седел е таман два дни,
таман два дни и пладнина,
у тевници, у тумруци,
изведе го да го сече,
па погледна на нагоре,
на нагоре, на надоле:
колко листа по гората,
колко трева по земята,
толко иде иня вера,
иня вера, клети турци,
Цар Костадин отговара:
- Леле варай, верни слуги,
я хайдете да бегаме,
който ще с мен да бегаме!
Верни слуги отговарат:
- Леле варай, цар Костадин,
надахме се да полетим,
ясно небе с ясни звезди,
ние с тебе да повърнем,
да повърнем иня вера,
иня вера, клети турци.
Цар Костадин отговара:
- Леле варай, верни слуги,
и я мога, и кон може,
коги Господ ни поможе!
Бутна коня, кон не върви,
търгна сабя, не вади се,
но се преби до кърстове,
до кърстове позлатени.
Проговори цар Костадин:
- Леле варай, верни слуги!
Кой ще с мене да бегаме?
Сви се слуги останале,
само пошел един слуга.
Преминаля девет нахий,
цар Костадин вода сака;
на пътя студен кладенец,
цар Костадин отговара:
- Леле варай, верна слуга,
я поземи злетно менче,
загреби ми студна вода!
Верна слуга отговара:
- Леле варай, цар Костадин,
сега секи себе слуга, -
наведи се, загреби си!
Он си бръкна у дисаги,
и извади златно менче,
и загреба студна вода.
И посегна верна слуга,
отсече му десна рака,
десна рака и главата,
и преминал цар Костадин,
преминал е девет села, -
и без рака и без глава,
у десето малки моми,
там седеха, та шиеха,
една мома ми казала:
- Та станете, мили дружки
да видите какво харо,
какво харо по друм ходи,
по друм ходи и без рака,
и без рака и без глава!
И станаха мили дружки,
и видеха цар Костадин.
Тогас паднал цар Костадин,
тогас паднал трупа негов.
Вършец, Врачанско (Качан., № 19).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|