130. ЦАР КОНСТАНТИН ИЗГУБВА ЦАРСТВОТО СИ (ПАДАНЕ НА ЦАРИГРАД)

Сенки из невиделица

Извива се сив-бел сокол
на цареви равни двори,
па излезна цар Костадин,
па на слуги казуваше:
- Хей, фала ви, доганджии,
доганджии, изметчии,
изнесете бела мрежа,
замрежете бело небо,
да хванете сив-бел сокол!
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
изнесли са бела мрежа,
замрежили бело небо,
да си хвана сив-бел сокол.
Сокол мрежа и не гледа,
нало мрежа надвишуйе.
Отговаря цар Костадин:
- Фала вие, си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии,
разметете равни двори,
изнесете зелен чадър,
побийте го на сред двори;
наредете столовете,
изнесете скемленчето,
скемленчето позлатено,
да излезе цар Костадин,
да си седне под чадъро,
да помами сив-бел сокол,
ега падне сив-бел сокол.
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
размели са равни двори,
изнесли са зелен чадър,
побийте го на сред двори;
наредили столовете,
изнесли са скемленчето,
скемленчето позлатено.
Па излезе цар Костадин,
та си седна под чадъро,
па засвири и на лево,
и на лево, и на десно,
та помами сив-бел сокол.
Сви се сокол, та му падна,
та му падна на колено,
та потърси бели крила,
та изтърси бело писмо,
бело писмо, църно слово.
Па го везе цар Костадин,
па не може да го чети.
Отговаря цар Костадин:
- Хей фала ви, си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии!
Я идете, докарайте,
докарайте младо гърче,
да прочети бело писмо,
бело писмо, църно слово.
Слушали го доганджии,
доганджии, изметчии,
докарали младо гърче,
дадоа му бело писмо.
Ка го везе младо гърче,
па не може да го чете.
Отговаря цар Костадин:
- Хвала, вие, си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии,
Я идете, да найдете,
да найдете поп Никола,
да прочети бело писмо,
бело писмо, църно слово,
он че писмо да прочети.
Слушаа го си цареви,
си цареви, доганджии,
доганджии, изметчии,
отидоа, намериа,
намериа, поп Никола.
Ка зачета бело писмо,
бело писмо, църно слово,
ка зачета и заплака.
Питува го цар Костадин:
- Фала тебе, поп Николе,
що писува у писмото
ка зачета и заплака?
Отговара поп Никола:
- Фала тебе, цар Костадине,
нали питаш, да ти кажем:
ете глава, ете сабля,
царство ти е дотраяло,
турско царство настанало,
че надойда клети турцци,
та че тебе да погуба,
царицата че зароба.
Отговара цар Костадин:
- Хей фала ти, поп Николе,
що са риби у тиганьо,
що се пърже у тиганьо,
и петело у тенджера,
ка излезне низ тенджера,
и рибите низ тиганьо,
тогай турци че ми зема,
че ми зема мене царство.
Щом е царо издумало
рипна петел низ тенджера
и веднъга пропеяло,
и рибите низ тиганьо
веднага са оживели.
Уплаши се цар Костадин
веднъг яхна бела мъска,
приличи се цар Костадин
и побегна да си бега.
Станбол турци напълнили, -
пресретна го църн арапин,
търгна сабя, богуби го,
па му везе руса глава,
занесе я на цар Мурат,
и на царя казуваше:
- Ей, фала ти, цар Мурате,
те това е цар Костадин
я го сретнах, погубих го.
Разсърди се цар Мурата,
търгна сабя, та погуби,
та погуби църн арапин.
И на арапин казуваше:
- Защо го жив ти не фана?
Най му везе руса глава,
самси царство да предаде,
довек царство у нас да е;
а сега го ти погуби:
с кръв го зехме, кога да е,
па със кръв че да го зема,
а да го бех жив я фанал,
самси царство да предаде,
довек я чех да царувам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.