128. ЦАР КОНСТАНТИН НАМИРА КРЪСТА ХРИСТОВ

Сенки из невиделица

Попаднале до три темни мъгли,
попаднале во Стамбола града,
ми стояле токму три години;
нито слънце ми е огреало,
нито ветар ми е повеало,
нито роса ми е заросило;
се сторило голема скъпиа.
Никако ми жена не постигна,
никако се овца не обагни,
та ни ниве ченица родие,
ми се стори голема гладиа;
стари люде пепел ми макае
и младите трева ми пасае,
луди деца песок ми зобее!
Се зачуди цара Костадина,
що ке бидит за чудо големо!
Мало му е цару притекнало;
що му велит кралю Мурат бегу:
- Аегиди, кралю, Мурат бегу!
Да ми пойдиш край река Ситница,
тамо имат чифутка вдоица,
тая имат едно мъжко дете.
- Ай ти тебе, чифутке вдоице!
Да ми кажиш дека ми се кърсти,
дека ми се кърсти Ристосои?
Ак не кажиш, чифутке вдоице,
ке ти земам твое мъжко дете,
ке го печа мегю два огнеи!
Се отгоори чифутка вдоица:
- Так ми бога, кралю Мурат бего!
Сум главена измекярка овде,
да го вадам големо бунище.
Ноще растит трева смърделика,
ноще растит, на утро я кинам;
дене-ноще овдека си седам.
Му казае цару Костадину;
царот пущи до триста момчина.
Що да видет за чудо големо!
Не ми било трева смърделика,
току било босильок Ристосов!
И станале до триста момчина,
отвориле големо бунище,
що ми беше мощне малечкоо,
триста съжни беше во глобина,
сто и педесет беше во ширина.
и найдое кърсти Ристосои.
Колку беа кърсти малечкаи,
царски порти не и соземае,
прек бедени кърсти префарлие;
и кладое во царското азно.
Тога слънце ми е угреало,
тога ветар ми е повеало,
ситна роса ми е заросило,
мъжки деца жени постигнале,
руди овци ми се обягниле
и се стори голема ефтиня,
и нивето ченица родие,
се берекет ми се изполнило.
Кои чуло, се весело било.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.