|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
127. СВАТБА НА СВЕТИ ДИМИТЪР
Сенки из невиделица
Посвършил е свети Димитрия
бела Неда от Софиа.
Дойде коа лепо време,
да земеет бела Неда.
Покани свети Димитрия,
сите светци си покани,
си покани за сватои,
свети Илиа забораи.
И отишле во Софиа,
си зедое бела Неда.
Лепо ми и пречекале;
сите светци и дарвале:
кошулица копринена,
во кошуля остра сабя.
Еден дарчок престанало,
Неда умна и разумна
си го кладе во пазуа.
И иделе, що иделе,
колко дошле до полпъти,
що потекла силна река;
не се газит да йе газет,
ни се летат да летает;
и го нашле свети Илия,
ничком лежит, сълдзи ронит,
го скориват свети Димитрия:
- Стани, брате свети Илия,
оти сум те забораил!
Ни ми станвит, ни с око се пулит.
Тук се впущи бела Неда:
- Стани, брате свети Илиа,
и тебе сум дар донесла!
И си сегна во пазуа,
си изваи остра сабя,
остра сабя, бела риза,
го даруа свети Илиа;
начас река ми секнала.
Поминае сто сватои
со нееста бела Неда.
Струга (Милад., № 41).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|