|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
125. СВЕТИ ГЬОРГИ УБИВА СУРА ЛАМЯ (I)
Сенки из невиделица
Припаднало й тъвна мъгла,
в хубава равна Романия,
та й лежала мало-много,
мало-много - три години
не е било тъвна мъгла,
нъй е било сура ламя,
та я гонят двама братя,
та я гонят из долини,
изкарват я на планина.
На планина - свети Гьорги,
свети Гьорги на стол седи,
на стол седи, стадо чете.
Отговаря сура ламя:
- Хой та тебе, свети Гьорги!
прибери си овче крило,
че ща мина, завличам го.
Свети Гьорги не прибира,
нъй издигна пъстра гега,
та удари сура ламя:
застигна я по-мал братец,
удари я с малън топор.
Текнали са до три реки:
първа река - жълто жито,
втора река - ройно вино,
трета река - мед и масло.
Хайде жито по орачи,
ройно вино по копачи,
мед и масло по овчери!
сп. Общ труд, Болград, 1868, кн. 3, с. 79.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|