124. СВЕТИ НИКОЛА И ГЕМИДЖИЯ

Сенки из невиделица

Подуйнали са два бели вятра,
та са разигра Бялото море,
Бялото море със гимиите.
вси гимиджии се Бога моляа,
вси Бога моляа и курбан коляа,
вси курбан коляа и свещи паляа.
Андон гимиджи не Бога моли,
не Бога моли, не курбан коли,
не курбан коли, не свещи пали,
във сред морето противно стои,
противно стои на вятровете.
И на вятрове си отговаря:
- Я са не боя от бели вятри,
от бели вятри и от дели поряз, -
мойта гимийка - бакър капийка.
Па са разсърди тоз дели поряз,
та му разтроши негова гимия
негова гимия - бакър капия,
та го остави във сред морето,
във сред морето на една дъска.
Той се тогава Богу помоли:
- Помилвай, Боже, свети Никола!
Да ма изкараш на край морето,
на край морето, да си излезна,
да си направя голям манастир,
голям манастир, свети Никола.
Имам си язе девет дюгяни
със бели восък измирски тамян,
измирски тамян и бял маргарек.
Ограда ще му с восък изградя,
със восък и със измирски тамян,
полилей ще му с маргарек обнижа!
Де седя Господ, свети Никола,
Та го изкарал накрай морето.
Пратил е Андон теляле в града,
па са събрале баш майсторите,
та изградили голям манастир -
свети Никола, света София.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.