|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
120. СВЕТА ПЕТКА СЕ РАЗХОЖДА ИЗ РАЯ
Сенки из невиделица
Седнала е Божа майка
да вечеря със слънцето,
със слънцето, със месеца.
Свети Гьорги курбан коли,
света Петка служба служи,
свети Петър свещи държи.
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко!
Нящо ще да са помола:
да ми дадеш ключовете,
да отключа бял божи рай,
да си видя мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Аз ща тебе да науча:
я да идеш у дома си,
да са омиеш и оплетеш,
премени са в чисти дрехи,
и си земи до две свещи,
та си иди вов черкова,
пред Бога свещ да запалиш.
Послуша я света Петка,
че отиде у дома си,
ем са оми ем са оплете,
премени са в чисти дрехи,
и си узе до две свещи,
па отиде вов черкова,
та си иди вов черкова,
та запали до две свещи;
прекръсти са, поклони са,
и са верно помолила.
па отиде света Петка,
па отиде при Божа майка,
че и даде ключовете,
та отключа бял божи рай,
та си влезе света Петка,
да си оди из божи рай,
да си гледа мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Съде оди света Петка,
да си гледа мъртви души:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Пред богати - куп имане,
пред аджие - злато, сребро,
пред сиромаси - по софрица,
по софрица, по питица,
на питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати, се аджие:
- Ей ви вазе, сиромаси!
На ви на вас куп имане,
куп имане, злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Ежте, пийте!"
Още оди света Петка,
че си оди из бял божи рай,
съде оди и си видя,
сичко видя и си позна,
само едно не познала,
що ми беше в сряд божи рай,
в сряд божи рай златно дърво;
на върха му - буен кошер,
ту са вдига, ту са слага,
никак на земя не пада,
окол дърво - малки мухи.
Па излезе света Петка,
че отиде при Божа майка.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Ще та питам да ми кажеш,
като оди из бял божи рай,
щото видя, се ли позна?
Отговаря света Петка:
- Ей та тебе, Божа майко!
Щото видях, сичко познах:
сиромаси и богати,
и богати, и аджие.
Пред богати - куп имане,
пред аджие - злато, сребро,
пред сиромаси - по софрица,
по софрица, по питица,
на питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят се богати,
се богати, се аджие:
- Ей ви вазе, сиромаси!
На ви на вас куп имане,
куп имане, злато, сребро,
та ни дайте по софрица,
по софрица, по питица,
по питица, по свещица,
по свещица, по бъклица.
Отговарят сиромаси:
- Ей ви вазе, се богати,
се богати, се аджие,
тука не ще вас куп имане,
куп имане - злато, сребро,
тука нема ни верия,
ни верия, ни мерия,
тука викат: "Ежте, пийте!" -
Още видях и не познах
в сряд божи рай златно дърво;
на върха му - буен кошер,
ту са вдига, ту са слага,
никак на земя не пада,
окол дърво - малки мухи,
него не можах да позная.
Отговаря Божа майка:
- Ей та тебе, света Петка!
Що е дърво в сряд божи рай,
в сряд божи рай златно дърво,
то си е самси Господ,
то, що са в кошер малки мухи
то са деца некръстени.
Копривщица (СбНУ 16-17, с. 51, № 3).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|