119. СВЕТИ ПЕТЪР И МАЙКА МУ

Сенки из невиделица

Ми киниса свети Петар,
да ми одит во рай-боже,
по него йе грешна майка,
грешна майка, грешна душа.
- Сине мой, свети Петар!
Постой, сине, почекай ме,
у рай идам, рай да видам!
Се поврати свети Петар:
- Ай от тува, грешна майко!
Не йе леко за рай-боже,
райските порти затворени,
пеколските отворени.
Дали знаиш, паметуваш,
кога бехме у бел света,
ти си беше богатница,
богатница имовита;
стока имаше преку глава,
силен гявол те силеше,
ти за бога не даваше.
Ти дойдоа два просяка,
ти дойдоа во кукята,
ти свиреа от пладнина,
ти питаа до квечера;
сърце, майко, не те жежна,
нещо милос да им сториш;
та извади корка лебец,
що стоила три недели;
и извади лен поясмо,
им подаде за господа;
ти пак назад се поврати,
на тоа пишман се стори:
- Дейди, боже, златен боже!
Си я дадоф сета стока,
да я ядат немачници,
немачници, немтурници!
Мойте деца що ке ядат?
Дейди, майко, грешна душо!
Не ми беа те просяци,
туку беа два ангела;
еден беше свет Илиа,
а другио свети Никола.
Уще малце ке те судам:
ти си беше кръстеница,
кръщаваше малки деца,
не одеше за кръщенье,
тук одеше за яденье,
за ядене, за пиене.
Нищо, майко, не подаде,
ни кошулче, ни платенце,
ни платенце, ни чораби,
ни чораби, ни капица:
голи боси те чекает,
те чекает пред господа.
На господа как ке одговориш!
Уще, майче, ке те судам;
ти си беше карчмарица,
продаваше руйно вино;
ти доиха пътници,
пътници сиромаси,
те пращаха пътници:
- Хаи даваш, хаи зимаш?
Ти, майче, се колнеше:
- Бог ми душа, враг ми душа!
Токмо давам, токмо земам.
Им наполни триста драма,
триста драма бистра вода,
а сто драма чисто вино!
О ти, майко, грешна душо!
Токмо зеде, кусо даде.
Уще, майко, ке те судам:
силен гявол те силеше,
заем брашно ти земаше
от сиромаси комшии,
чисто брашно ти земаше,
кога назад го вракяше,
полу-пепел го мешаше.
Па дойдоха на рай-боже;
напред оди свети Петар;
вчасо дойде грешна душа;
па дойдоа на влакнен мост,
си поминал свети Петар;
току дойде грешна майка,
вчасо дойде среде моста;
ми се скина среде моста,
ми попадна на дно пекол.
Свети Петар, първи ангел
му се моли на господа,
му се моли три години,
три години и три дни:
- Ейди боже, златен боже!
Прости ми я моя майка,
моя майка, грешна душа!
- Ай от тува, свети Петер!
Не се прощат твоя майка,
твоя майка многу грешна!
Не я прости три години,
тук я прости на трите дни.
- Ходи от тука, свети Петер!
Просто тебе твоя майка;
да си пойдиш покрай море,
да усучиш тънка връфца,
да я пущиш у пеколот,
да се фати твоя майка,
твоя майка, грешна душа.
Тамо имат други грешни,
грешни седумдесет души,
де се държат от нейдзини поли,
нейдзини поли и ръкави,
да излезет на бели свет.
Ми отиде свети Петер,
ми отиде по край море.
Му се фати за десна пола,
му се фати за лен поясмо,
го усука тънка връфца,
па го пущи у пеколот.
Връфцата не достигнала;
свети Петер си имаше,
си имаше русо перче,
па наддаде тънка връфца.
Глас си даде свети Петер:
- О ти, майко, грешна душо!
Те измолих от господа.
Ел' чуете, седумдесет души!
Държете се за полите,
за полите, за ръкави!
А що беше завидлива,
ток ще виде бели света:
- Ай от тува, свински керки,
свински керки, песи керки!
Я сум дойла свети Петра,
я сум лулала свети Петра,
вие не сте го доиле,
ни па сте го лулале!
Тогай господ пак си дочу.
Среде връфца ми се скина,
на дно пекол ми пропадна.
- Ейди, майко, грешна душо,
дното в пекол си кердоса!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.