118. ГОСПОДЬОВИ ГРАДЕЖИ НА ОНЗИ СВЯТ

Сенки из невиделица

Имала й мама, имала й
едного сина Иванча;
храни го мама, пази го,
Расте Иванчо, порасте
на осемнайсе години.
Мама му ще го ожени, -
доде го мама изгоди,
него го зела чумата,
чумата й самодивата.
Че го й мама му жаляла
тъкмо ми девет години,
ризата не си опрала,
кърпата не си менила,
главата не си омила,
се си Иванча жаляла.
Ходила сутрин и вечер
на Иванчова равен гроб,
свещица да му запали,
със вино да го поляе,
и си Иванча оплаквала,
оплаквала й натяквала.
Че са на Бога смилило,
че си Иванча проводи,
мама му да го повиди,
ризата са си опере,
и да си мени кърпата,
и да си омий главата.
Като си доде Иванчо,
кат го мама му видяла,
че на Иванча думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
де ходи, синко, дониня,
защо се толкоз забави,
коя та й мама ранила,
ранила и приканяла?
Иванчо дума мами си:
- Ази бях, мамо, въз Бога,
въз Бога седях и пиях,
на Бога градя градяхме:
на градя, мамо, колето -
се млади момци годени,
дет са по един на мама,
на мама, още на тетя;
пък на градята подпорки -
се старци, се бялобрадци,
дет са по един на къща;
а на градята лясата -
се стари, мамо, старици,
дет са по една на къща;
пък на лясата трънето -
се дребни, мамо, дечица,
кръщани и некръщани, -
кръщани бодат-небодат
а некръщани най бодат.
Защо ма, мамо, защо ма,
защо ма босичек проводи, -
меня ма Господ накара
на ляса тръне да тъпча.
Че си градята свършихме
и до подпорите стигнахме;
на порти, мамо, стълпове,
стълповете са до два царя,
а пък портите - царици.
Градята си изкарахме,
само ключове нямаше, -
меня ма Господ проводи
за Иванча, мамо, за лелин,
и за Николча за стринин,
ключове ша ги направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.