116. СВЕТА МАРИЯ ПОД ЗЛАТНО ДЪРВО

Сенки из невиделица

Израсло ми йе дърво зелено,
дърво зелено дур позлатено,
рожба родило до три яболки,
до три яболки дур позлатени.
Под него седи света Мария,
та си шиеше на поповете,
на поповете патрахилите,
на владиците ръкавиците.
От долу идит до три овчаре,
до три овчаре, до три кехаи.
Първия носи прикован кривак,
втори ми носи медни кавали,
трети ми носи маламен пръстен.
Той дето носи прикован кривак,
като го фърли, той не дофърли;
дето ми носеше медни кавали,
като ги фърли, а той прифърли;
дето носеше маламен пръстен,
като го фърли, той отбрули
до три яболки се позлатени.
Като го виде света Мария,
скоро, по-скоро в къщи отиде
и на Димитро тихо говори:
- Олеле, варе, бае Димитре!
какви бяха тие овчаре?
- Той дето носи прикован кривак,
той ми е свети Никола;
той дето ми носи медни кавали,
той ми е свети Василия;
той дето носи маламен пръстен,
той ми е свети Еван.
Скоро те щът у нас да додат;
да сторим вяра и клетва
дърво зелено дур позлатено
да направим златни мостове,
златни мостове на Черното море
и да минем в оная земя
некръстена и немиросана,
да я кръстиме и миросаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.