|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
115. ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО
Сенки из невиделица
Прошета света Неделя
со честни кърсти во ръка
покрай Йордана речица;
нищо ми срета не срети,
ни си намера намери,
ток срети клети чифути,
къде го мъчат Ристоса;
студна му мъка давает;
на кърсти ми го коее,
на оган ми го горее.
Дойдое божи ангели
да молет цара чифутски
да пущат цара Ристоса.
Той им молба не сакат,
ни го Ристоса пущаше.
Ми дойде чиста Пречиста
и тая мольба се молит:
- Егиди цару чифутски,
пущи ми цара Ристоса;
со него си се надеам
пред бога да си излезам.
Тога йе Ристос сборвеше:
- Егиди чисто Пречисто!
Не жаляй, мошне не плачи;
сама си чиста пречиста,
сама пред бога к' излезиш.
И дойде свети Илиа,
си скоа кола огнена,
си прегна кони четири,
четири кони крилатни,
та си отиде на небо;
чиста Пречиста со него,
така излезе пред бога.
И дойде света Неделя,
тая ми мольба не моли,
мирна йе роса пред бога;
си фърли кърсти по река.
Скочиа клети чифути,
кърсти да берет по река;
а тие клатва сторие
Ристоса да го не дает.
Кога по кърсти пойдое,
тога им Ристос отлета
со дванадесет ангели,
света Неделя со него,
та си отиде на небо,
пред мила майка по-бърго.
Стуга (Милад., № 34).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|