|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
114. БОЖА МАЙКА ПРОКЛИНА КУКУВИЦАТА
Сенки из невиделица
Префръкнала, Божне ле, пъстра птичка
през горица, през зелена,
над водица, над студена.
Не ми било пъстра птичка,
най ми била Божя майка:
да си крие млада Бога;
че си качна на едно дръвце, -
на едно дръвце, на елхово,
като качка, закачи си,
закачи си златна люлка,
че си гуди млада Бога;
кат го гуди, залюля го,
залюля го, приспива го,
приспива го, запява му.
Закукува кукувичка,
закукува, събуди го.
Прокълна я Божя майка:
- Ой та тебе, кукувичке,
тъй да ходиш, тъй да кукуваш,
да не виеш вито гняздо,
най да снесеш в чуждо гняздо,
в чуждо гняздо пъстро яйце,
да ги изваде пъстра птичка,
да ги изваде и отрани.
Крумово, Варненско (СбНУ 8, с. 11, № 5).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|