|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
111. ГОСПОД И СВЕТЦИТЕ НА ГОСТИ
Сенки из невиделица
Разшета се стар старнино,
Стани нине, господине!
сутром рано, та в неделя,
със метлица босилкова
и размита на широко,
на широко, на високо,
и постила все постелки,
все постелки коприняни;
и наряжда все столовца,
все столовца маламяни;
и налага все гламнички,
все гламнички позлатени;
че му идат добри гости,
добри гости: самси Господ,
самси Господ на сур еля;
подир иде Божа майка,
Божа майка на кошута,
на кошута белобрада;
по подир иде свети Иван,
свети Иван на гълъба,
на гълъба златомкрилца,
златомкрилца, сребромуста;
по подир иде свети Гьорги
с негова си добра коня,
в ръка държи тънък мъждрак,
на мъждрако - мряна риба.
Пресрещна го свет Никола,
свет Никола на сокола,
на сокола, златомнога,
че му ютзе мряна риба,
наготви я девет манджи,
девет манджи, три курбаня,
нарече ги курбан да е,
курбан да е свет Николов.
На здраве ти, стар старнино!
Черна, Сев. Добруджа; коледна (Сб. Добруджа, С. 1918, с. 126).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|