|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
110. ВЕЩ СЛАВЕЙ И ЮНАК
Сенки из невиделица
Минах гора, минах друга,
настах гора ясенова;
у ясен ми славей пее,
како пее, дури дума:
- Майка сина не роди ли,
сестра брата не чува ли, -
да ме найде у горица,
да утрепе църн арапин,
да си найде до три добра:
едно добра - врана коня,
друго добро - сухо злато,
трекьо добро - малка мома?
Я застоях, та заслушах,
на калпак ми слана падна,
и под мене кон продума:
- Чорбаджийо, аджамийо,
стига стоя, стига слуша, -
мое сърце камик ли е,
мои нозе дръве ли са,
мои очи звезди ли са?
Я извадих тънка мрежа,
та замрежих гъста гора,
та утрепах църн арапи,
и си найдох сухо злато,
и залюбих малка мома.
София (Чолаков, № 78).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|