|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
109. ТЪНКА ЯНКА ГРАД ГРАДИЛА
Сенки из невиделица
Тънка Янка град градила,
градила го насред море,
насред море, на средорек,
у градо се заградила,
па се виком провикнала:
- Кое че се лудо найме,
да направи вита чешма,
вита чешма с девет шопки?
Той че земе тънка Янка.
Наело се лудо-младо,
заградило вита чешма,
вита чешма с девет шопки.
Тънка Янка отговаря:
- Да я не съм така рекла,
нал съм азе инак рекла:
кое че се лудо найме,
да загради воденица,
воденица с девет витла?
Той че люби тънка Янка.
Наело се лудо-младо,
заградило воденица,
воденица с девет витла,
Тънка Янка отговаря:
- Да я не съм така рекла,
нал съм азе инак рекла:
кое че се лудо найме,
да загради вита кула,
Той че вземе тънка Янка,
да я люби у кулата.
Наело се лудо-младо,
заградило вита кула,
залюбило тънка Янка.
Станенине, господине!
Връбница, Софийско; коледна (СбНУ 3, с. 19, № 24).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|