|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
108. СРЕБЪРНИ ЯБЪЛКИ, СОКОЛ И СОКОЛИЦА
Сенки из невиделица
Била ми е Яна
войводова слуга,
та ми е служила
три дни и три нощи,
дори задремала,
чаша изпуснала,
пълна-равна с вино.
Де чаша паднала,
там дърво излезло,
дърво дафиново;
листе покарало
се бяли грошове;
цвят се разцъфтяло
се жълти жълтици;
рожба е родило
сребърни ябълки.
Сокола турили
ябълки да чува.
Отдека ми иде
соколица либе,
на сокол говори:
- Соколе ле либе,
мари откъсни ми
макар едно зърно
сребърна ябълка.
А сокол и каже:
- Соколице либе,
та откъснал би ти
и две и три зърна
сребърни ябълки,
ала си не смея,
че си ми доходат
царюви робини
по дважд, по трижд днеска,
та ябълки броят!
Радилово, Пещерско (Илиев, № 289).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|