|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
106. ВИТА ЕЛА И ЗМЕЙ
Сенки из невиделица
Израсла е вита елха
на край тиха бял Дунава; -
змий й лежи във кореня,
а павун и върша кърши,
върша кърши, гняздо вие,
да изведе дребни пилца -
дребни пилца павунчови.
Вита елха потрепера,
люта змийка отромоня:
- Що трепериш, вита елхо?
Вита елха отромоня:
- Че как не ща да треперем?
ти ми лежиш във кореня,
а павун и върша кърши,
върша кърши, гняздо вие!
Люта змийка отговаря:
- Кога дойде златен павун,
ти си меня потреперай,
я ща дихна и въздихна,
издъхна ща син бял пламен,
попари ща павунчови -
павунчови златни перя,
пръста ща си накрай тиха -
на край тиха бял Дунава,
дето моми вода зимат,
дето булки пране пярат,
да ги сбират млади булки,
да залисват дребни дяца.
Горски извор, Хасковско; коледна (Илиев, № 122).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|