105. МОМА ЗМЕЙОВИЦА

Сенки из невиделица

Тръгнало е лудо младо
низ горица, низ зелена,
да си лови дребна лова,
дребна лова яребици
и по-дребна - пряперици.
Не е нашло дребна лова,
най е нашло вита ела,
вита ела съковита.
Той извади тънка пушка,
та удари вита ела,
вита ела съковита,
удари я във върхове,
изкърти я из корене.
Из корене излязнала
малка мома змейовица.
Той я фана за ръчица,
да я води при майка си,
я мома му отговаря:
- А бре, лудо аджамия
и това ли да те уча?
Съпаши ми корав пояс,
привържи ми бяли ръки,
развържи ми червен чумбер,
привържи ми черни очи,
па ма фани за ръчица
па ме води при майка си,
да не рече твоя майка:
"Наметнице, натурнице,
сама си се наметнала,
наметнала, натурнала!"
На да рече твоя майка:
"Леле сину, миле сину,
къде узе тая мома?
Не е мома като мома,
най е мома ясно слънце,
очите и - ясни звязди,
веждите и - плетен гайтан,
като ходи - вятър вяе,
като седи - слънце гряе,
като дума - бисер ниже."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.