100. БАЩА ИСКА ДЪЩЕРЯ СИ

Сенки из невиделица

Радина мама умира,
Радо ле, перо жераво!
Та па си Ради заръчва:
- Радо ле, перо жераво,
кога си умра, Радо ле,
черна си кърпа забради,
бело си лице потевни,
баща си в очи не гледай,
че е баща ти курварин,
курварин, Радо, влъхварин.
Рада мама си слушала,
както и мама заръча:
черна си кърпа забради,
бело си лице потевни,
баща си в очи не гледа.
Девет са годин минаха,
кога десетя подкара,
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, ти мой бащице,
айде се, тейно ожени,
майка-мащеха доведи,
на измет да ми помогне,
че ми е измет дотегнал
от гора - от говедаре,
от поле - мурги овчаре.
Тейно си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
ходих си, Радо, дирих си
майчината ти прилика,
майчината ти и твойта,
ала я, Радо, не найдох, -
Тебе ща, Радо, да зема,
Радо ле, перо жераво!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако си къща преправиш,
дето е мама седяла,
тогива да се земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина,
та хвана млади дюлгере,
та си къщата преправи,
Та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
я айде да се земеме!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако чопразе преправиш,
дето ги мама носеше,
тогива да се земеме!
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина, -
та при златаре отиде,
та си чопразе преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
я айде да се земеме!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако си ривце пренижеш,
пренижеш, още премиеш,
дето го мама носила,
тогива да се земеме.
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина, -
та при златаре отиде,
та си ривцето прениза,
прениза, още и оми,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
я айде да се земеме!
Рада бащици думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако гривни преправиш,
дето ги мама носеше,
тогива да се земеме!
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина, -
та при златарин отиде,
та си гривните преправи,
та па ги Ради донесе,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
я айде да се земеме!
Рада си тейну думаше:
- Земи ма, тейно, земи ма,
ако свещник преправиш,
дето е светил на мама,
тогива да се земеме!
Рада го рече на шега,
тейно го хвана истина, -
та при златарин отиде,
свещникат да си преправи.
Рада при него отиде,
па на златарин думаше:
- Златарино, брат да ми си,
брат да ми си, дваж да ми си!
Свещникат да си направиш
със врата да са затваря;
със дума да са отваря,
със дума да са затваря.
И златарин я послуша,
Тая си свещникат направи,
със врата да се затваря;
със дума да се отваря,
със дума да се затваря.
Та па си дома отиде,
баща и свещник донесе,
та па го Ради подаде,
та па си Ради думаше:
- Радо ле, перо жераво,
я айде да се земеме!
Рада бащици думаше:
- Тейно ле, ти мой бащице,
я иди, тейно, я иди,
та викай стари попове,
попове, стари кметове,
двамата да ни венчеят.
Тейно си Рада послуша,
та викна стари попове,
попове, стари кметове;
двамата да ги венчеят.
Рада на свещник продума,
свещник се с дума отворил,
Рада се скрила в свещника,
па си на свещник продума,
свещник се с дума затвори.
Ева че иде тейно и,
та води стари попове,
попове, стари кметове;
двамата да ги венчеят.
Тейно си Рада извека:
- Радо ле, перо жераво,
ела да си се венчаем!
Рада я няма никаква,
а тейно и се ядоса,
та си свещник продаде
на едно царско сеизче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.