10. САМОДИВСКО КАЛЕ

Сенки из невиделица

Заградила самовила,
заградила вито кале
ни на небе, ни на земя,
загради го в темен облак.
Що бе побив побивала,
се юнаци погодени;
що бе преплит преплитала,
се девойки белолики;
що бе пряло прелагала,
се невести чернооки;
що бе покрив покривала,
се дечица пеленчета;
на портите диреците,
се кметове белобради;
що бе подбив подбивала,
се кметици белополи.
Не стигнаха самодиви
седемдесе дребни деца
да покрие вито кале.
Хабер прати самодива,
хабер прати у Прасково,
до прасковски чорбаджии:
"Да ми дадат прасковчане
край Дунава гъсти села,
да обера дребни деца,
да покрия вито кале."
Собрали се прасковчане,
собрале се, сдумале се;
не давале самодиви
край Дунава гъсти села
да обере дребни деца;
давале и планиньето,
да излезе со вихрушка,
да обере вити ехли,
вити ехли и борове,
да покрие вито кале.
Ядоса се самодива,
па излезе на планина;
три дни валя, три дни духа;
изскубала вити ехли,
вити ехли и борове,
та покрила вито кале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.