9. СТОЯН И ТРИ ЖЕНИ-САМОДИВИ

Сенки из невиделица

Море Стоене, Стоене!
Стояну гости дойдоха
девет сестрици - кралици.
Десета - Рада царица
довела мъжко детенце.
Мъжко и дете върлаче,
дене не дава да седне,
ноще не дава да легне:
В полунощ вода поиска
"Водица, мамо, водица,
макар половин лъжица,
устата да си натопя,
сърцето да си разквася!
Вода си няма ни капка, -
дават му вино, то не ще,
дават му бистра ракия,
то не ще да я накуса,
най току вика: - "Водица!"
Майкя Стояну думаше:
- Я земи, сине, две стомни,
та иди, сине, та иди,
на самодивско езеро,
та налей вода студена.
Стоян си юзе две стомни,
та е на вода отишел
на самодивско езеро.
Там си завари млад Стоян
три жени - три самодиви;
едната беше леля му,
другата беше стрина му,
третята беше - учиная му, -
месечината сваляха,
бяла я крава правяха,
прясно си мляко доеха.
Като видяха млад Стоян,
тие Стояну думаха:
- Маре Стоене, Стоене,
проклета да е майкя ти,
що те в полунощ допрати
на тая вода студена,
със тия стомни шарени!
Тая се вода не пие,
тая е вода галатна!
Скоро, по-скоро да идеш,
през прага да си преминеш,
дорде са петли не пели,
майка ти да те лекува, -
от коледарче кравайче,
от бяла лоза шумата!
Той се назад повърна,
люта го треска разтресе,
клета го глава блъснала,
дордето в двори да влезе,
а той си падна млад Стоян,
та па се с душа раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.