8. САМОДИВА ПОГУБВА ОВЧАР

Сенки из невиделица

Гердан през гора вървеше,
през гора, през люлякова,
хранена коня ездеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
водо ле, бистра, студена,
гиздава Мургаш планино!
Нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш:
Що ми си, горо, завяла
без време, горо, раничко,
преди ден свети Илия?
Дали те слана попари,
или те пожар изгори?
Гора е няма всякога,
никому дума не казва,
ала Гердану продума:
- Гердане, младо юначе,
от Бога добро видяло!
Ако ме питаш, да кажа,
правичко да ти обадя:
Нито ме слана ослани,
нито ме пожар опали,
ала ми тежко остана
от твойте мали овчари,
от твоя още кехая.
Снощи е Петко преминал
с твоите мали овнове
през самодивско игрище
през зелената тинтява
и си овцете помами
до самодивско кладенче.
Като седнали да ядат,
самодиви са излезли,
та па на Петка думаха:
"Петко льо, млади кехайо,
я дай ни, Петко, я дай ни,
на овчарите сърцата
и по две капки черна кръв."
Петко се тихо молеше,
като молеше, думаше:
"Аз имам любе венчано
и две дечица близнета,
а овчари са женени,
става веч девет години."
Тогас се вихри дигнаха
и ти овчари грабнаха;
самичък Петко остана,
остана, ала защо е?
Главата му е бял камък,
а сърцето му - черен дъб.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.