|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
6. САМОДИВА ЗАВДИГА ОВЧАР
Сенки из невиделица
Мама Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
стадото си не разтиряй
из самодивска дъбрава,
или като го разтиряш,
със тенка свирка не свири,
да не те чуе дивата,
дивата-самодивата.
Стоян майка си не слуша,
най си стадото разкара
из самодивска дъбрава,
със свирката си засвири,
самодивата покани
да дойде да се поборят.
Самодива се вестила
кат малко момче рохаво;
плеснали и се вловили,
та са се три дни борили,
Стоян ще да и надвие,
самодива се провикна:
- Стихии, сестри Вихрушки,
днес ще ме Стоян надвие!
Стихии са се спуснали,
и свили са се вихрушки,
че са Стояна вдигнали,
от дърво на клон слагали,
от връх на връх го дигали,
парче по парче късали
и стадото му пръснали.
Геров Н., Речник, "самовила" (навярно взета от Дозон,
№ 2).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.
|