|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
95. КРАЛИ МАРКО И САМОДИВА
Самодиви
Събрали се триста момци,
триста момци в Шар планина
да си мятат тежък камък.
Никой камък не подигна
нито можа да го хвърли!
Ей го иде Крали Марко,
той си дигна тежък камък
и го дигна и го метна
от планина до Пирина!
Камък падна у градина,
у градина самодивска,
та поломи дребно цвете,
дребно цвете - ран босилек.
Щом го видя Самодива
натъжи се, разсърди се,
че си грабна люти стрели,
дигна лък от жилав корен
със тетива тънка коса,
тънка коса самодивска,
че си яхна сури елен,
че си метна бяла нога
у зенгии до две змии.
Съгледа си Крали Марка
на рътлина под планина
дето слиза с бърза коня,
с коня слиза, песен пее.
- Стой почакай, Крали Марко,
да ти хвърля първа стрела!
Трепна Марко и застана,
щит издигна нанагоре,
прозвънтя ми люта стрела,
юнак Марка не улучи.
Разсърди се Самодива,
набърчи си бяло чело
събраха се облаците
на поляна самодивска...
- Стой почакай, Крали Марко,
да ти хвърля втора стрела.
Трепна Марко и застана,
щит издигна нанагоре,
прозвънтя ми люта стрела,
заплете се коню в грива.
Разгневи се Самодива,
от очи й искри хвъркат -
светна, тресна тъмен облак
над поляна самодивска.
- Стой почакай, Крали Марко,
да ти хвърля трета стрела!
Спря се Марко и застана,
щит издигна на високо,
прозвънтя ми люта стрела,
щит удари по средата,
отхвръкна ми като сламка.
Разфуча се Самодива,
лък захвърли, па заплака -
зароси ми дребен дъждец,
та измокри Крали Марка!
А Марко й проговаря:
- Не сърди се, Самодиво,
не гневи се, посестримо!
Ех, жена си - ще поплачеш,
ще поплачеш, ще ти мине.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.
|