92. ВЪЛКАШИН И МАРКО

Самодиви

Църква гради краля Вълкашина,
църква гради свети Архангел.
Стълбове й - се от мермер камък,
покрива й - се от сребро плочи,
иконите - се от сухо злато.
На врати се Вълкашин изписа -
да се помни кралски лик до века.
Завидя му синът Крали Марко,
та и той се от ляво изписа
в кралско рухо и кралска корона.
Поканили дякони, попове,
поканили кральове, банове
да осветят тая нова цръква.
Па турили три честни трапези,
яли, пили три дни и три нощи.
Марко ми се с юначество хвали,
па си иска царство от баща си,
засрами го у честна трапеза!
Изгледа го Вълкашин накриво,
па извади сабя от ножница,
та си погна Марка низ трапези
три пъти ми цръква обикалят,
а гости ги гледат и се чудят.
Скочи Марко в цръква, затвори се,
люта сабя Вълкашин издигна,
та удари по честната врата,
врата с образ свети Архангел.
А що беше тоя свети образ -
от рана му кърви потекоха!
Па продума светата икона:
- Кралю, кралю, какъв грях ще сториш
искаш в цръква сина да убиваш!
Вълкашине, ти чест не познаваш!
Не удари ти в църковни врати,
но удари по мое коляно -
от нога ми кърви потекоха...
Твое царство скоро ще пропадне,
твои кули сами ще се сринат,
та да няма нищо да се чуе,
нийде нищо - до девети пояс.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.