|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
91. ЦАРСКА ЧЕШМА
Самодиви
Царю, царю, цар Стефане!
Цар си седи пред палати,
пред палати вино пие
от зимници с возилници
на трапези позлатени.
Там му служат добри слуги,
та го черпят руйно вино
от неделя до неделя.
Весел беше царят Стефан,
весел беше, та продума:
- Ой ви вази добри слуги,
що стоите та служите
у трапези позлатени!
Та няма ли нийде никой
да извикне да запее,
да запее царска песен?
Си слуги му извикнаха,
извикнаха, та запяха,
едно лудо не изникна,
не извикна, не запея.
- Що не пееш, млада слуго?
А то царю отговаря:
- Царю, царю, цар Стефане,
що царуваш от години,
от години и от века,
как да пея царска песен,
като не си нийде нищо
ни направил, ни сътворил
зарад себе, зарад други -
да те царство споменува!
Замисли се царят Стефан,
па им тихо отговаря:
- Ако не съм, ще направя!
Па засука бели ръце,
бели ръце до рамена,
па запрегна свилни скути,
свилни скути у пояса,
па си взема в дясна ръка
в дясна ръка крива брадва,
в лява ръка златна юзда,
че обюзда добра коня,
възседна го, разигра го,
па възлезна на планина,
на планина, на рудина.
Там засече всите води,
та ги сведе доле в поле,
на два друма, на раздруме,
та направи бяла чешма,
бяла чешма с три чучура,
и направи златен кител,
златен кител с кован синджир,
па написа свое име,
кой помине да намине,
да нагребе кител вода,
да напои кон и себе,
да прочете черно писмо:
"Честит Стефан, че направи
бяла чешма с три чучура!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.
|