90. ЦАР КОСТАДИН ЦАРИГРАДСКИ

Самодиви

Цъфна дърво бадемово
в царски двори посред зима,
посред зима по Коледа,
цветове му бяла книга,
по книгата черно слово.
Съгледа го цар Костадин:
- Ей ви, мои бързи слуги,
повикайте граматици
да прочетат бяла книга.
Събрали се граматици,
не прочели, не разбрали
бяла книга, ситно слово.
- Доведете поп Никола
да прочете бяла книга!
Че е дошъл поп Никола,
книга чете сълзи рони:
- Царю, царю, цар честити,
ей ти сабя, ей ми глава,
в книга пише ситно писмо -
свършило се твойто царство,
твойто царство, мойто попство.
Че си идат люти турци,
люти турци анадолци
ще превземат Цариграда!
Провикна се цар Костадин:
- Заключете, затворете
тежки порти и калета,
Черно море - със вериги!
Отговаря поп Никола:
- Ой те тебе цар Костадин,
и затваряй и заключвай,
самси Господ напред върви
де похлопа отваря се,
де повика дочува се!
Проговаря цар Костадин:
- Повикайте налбантите
да подковат бързи коне
петалата наопаки...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.