89. ЛАЗАР И ПЕТКАНА

Самодиви

Имала мама, имала
дор девет сина рождени
и една щерка Петкана.
Расте Петкана порасте,
хубава мома станала.
Дошли за нея женихи
от девет села далеко.
Осем я братя не дават
и една стара майчица,
брат й я Лазар даваше,
даваше, приговаряше -
да дадем, мале, Петкана,
през девет села в десето,
във това пусто Загоре,
че са Загорци болярци,
девет сме братя задружни,
веднъж в година да идем
на гости и на отвратки -
и девет пъти ще стане.
Че са Петкана женили
през девет села в десето.
Откак Петкана женили,
черна е мъгла паднала,
люта е чума настала,
измори братя задружни
и девет снахи отбрани,
едничка само остана
Петканината майчица
до девет люлки да люлей
със девет малки дечица,
на девет гроба да пали
всеки ден, всяка неделя
по една бяла свещица...
Мами се жалба нажали
заради щерка Петкана.
Лазару на гроб не ходи
нито му пали свещица,
нито го с вино прелива,
ами го люто проклина:
- Лазаре, гроб да си нямаш,
вдън земя да се продъниш,
че ми отдаде Петкана
във това пусто Загоре,
през девет села в десето.
Додеяло се Лазару
от тия майчини клетви,
та се на Бога помоли:
- Стори ми, Боже, направи,
кръста ми жълта бъклица,
постилката ми добър кон!
На Бога се е смилило,
та си го Господ послуша,
че си му стори, направи
постилката на добър кон,
кръста на жълта бъклица!
Лазар от гроба излезе
у Петканини отиде
че си на вратник повика:
- Сестро, Петкано, Петкано,
я излез, сестро, навънка!
И Петкана е излязла.
Като си видя Лазара,
тя му ръката целуна
и на Лазара продума:
- Байно ле, братко Лазаре,
що ти ръката мирише
на бъзе, на попарено
и на червенопръстница?
Лазар Петкани продума:
- Петкано, сестро, Петкано,
нали сме братя задружни,
девет сме къщи правили,
затуй ми ръката мирише
на бъзе, на попарено
и на червенопръстница.
Я хайде, сестро Петкано,
да дойдеш с мене на гости,
на гости и на отвратки.
Че си Петкана тръгнала,
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
на дърво пее пиленце
и като пее говори:
- Де се е чуло видяло,
живо със мъртво да ходи
както Петкана и Лазар?
Петкана дума Лазару:
- Байно ле, братко Лазаре,
чуваш ли пиле как пее?
Лазар Петкани думаше:
- Я върви, сестро, да вървим,
това е пиле лъжовно.
Вървели що са вървели,
че до ливади стигнали.
Петкана дума Лазару:
- Байно ле, братко Лазаре,
всички ливади косени,
вашите непокосени.
Лазар Петкани продума:
- Аз се, сестрице, разболях,
не можах да ги покося.
Кога до лозе стигнали,
Петкана дума Лазару:
- Всичките лозя копани,
вашите непрекопани.
Лазар Петкани продума:
- Аз се, сестрице, разболях,
не можах да ги прекопам.
Вървели що са вървели,
до бяла черква стигнали,
Лазар Петкани продума:
- Петкано, сестро Петкано,
хайде си върви у дома,
аз ще остана надире,
кончето да си напоя
и после ще те достигна.
Па си пръстена извади.
Пръстена годенишкия,
та на Петкана го даде:
- Когато мама попита,
кой те, Петкано доведе,
а ти й речи, Петкано,
брат ми ме Лазар доведе,
ако ти вяра не хване,
ти покажи й пръстена,
пръстена, годенишкия.
Лазар си в гроба отиде,
Петкана тръгна за вкъщи.
Че си на порти похлопа
и си на майка извика:
- Излез ме, мале, посрещни!
Кога излезе майка й,
тя си Петкана попита:
- Кой те, Петкано, доведе?
- Мамо ле, стара майчице,
брат ми ме Лазар доведе,
ако ли вяра не хващаш,
той ми предаде пръстена,
пръстена годенишкия -
ето му, мале, пръстена!
Мами се жалба нажали,
та си Петкана прегърна,
прегърна, тихо заплака.
Живи са се прегърнали,
мъртви са се отпуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.