87. АРХАНГЕЛ И ЧУМА

Самодиви

Заигра хоро голямо.
Архангел чуми думаше:
- Що стоиш, чумо, та гледаш?
Хайде ги, чумо, бележи!
Чума Ангелу думаше:
- Ангеле, свети Архангеле,
я покачи се, Ангеле,
отгоре въз рамене ми,
та си хорото прегледай -
всичкото хоро играе,
играе хоро без глави.
Ангел на чума думаше:
- Чумо ле, черна морийо!
Горко е, чумо, за всички,
ала за Рада - най-много
за Рада и за Стояна,
че са еднички на майка.
Доде си това издума,
свила се вила, вихрушка,
дръпнала Ради кърпата,
Стояну сукнен подкапник,
та ги високо извила,
високо, та на широко,
пуснала кърпа под село,
сукнен подкапник над село.
Па си са дома отишли
люта ги треска разтресе,
легнали два дни и три дни,
па се с душа разделиха.
Погребаха ги наедно,
никнали над двата гроба,
над двата гроба два бора.
Стоян си из гроба продума:
- Растни ми, Радо, порастни,
и аз ще растна, порастна
върхове да си съберем,
и корени да си сплетем.
Рада Стояну думаше:
- Ти растни, либе, порастни,
твоя е майка майчица,
зарани рано дохажда,
студена вода донася,
та ти корени полива;
моя е майка мащеха,
зарани късно дохажда,
все врела вода донася
та ми корени полива -
не мога аз да порастна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.