80. СНАХА ПЕТКАНА

Самодиви

Стоян си овни пасеше
по нови селски гробища,
па се е въз гроб наслонил
и си с кавала засвирил.
А кавала му говори:
- Снахо Петкано, Петкано,
що ми си снахо сърдита,
сърдита та ми не думаш?
Петкана от гроб продума:
- Стояне, млади девере,
не съм ти, братко, сърдита,
но ще те нещо попитам -
оженихте ли байчо ти,
доведохте ли невеста?
- Хубава снахо Петкано,
оженихме байчо ми,
доведохме му невеста!
Петкана повтор продума:
- Дали е, братко, хубава?
- Снахо Петкано, Петкано,
тебе не мога да лъжа -
дваж по-хубава от тебе,
триж по-гиздава от мене,
дете й мяза на тебе...
Но двойте деца не гледа,
по пътя ходят голички,
голички, снахо, босички,
гладни, горките, и жадни.
Ела си дома, Петкано,
децата да си изгледаш!
- Девере мили, девере,
как да се вдигна отземи,
змия ми очи изпила,
в коси ми гнездо увила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.