|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
66. СВЕТИ ГЕОРГИ
Самодиви
Коня кове свети Гьорги,
стара майка го изпраща
да отиде по нивите,
да прегледа сеитбите.
Весел тръгна, тъжен дойде.
Стара майка го съгледа,
сина среща, коня хваща:
- Що си, сине, тъй замислен -
весел тръгна, тъжен дойде?
- Мале мила, моя майко,
как да не съм скърбен, тъжен,
аз се връщам от полето -
есенните изгинали,
пролетните не никнали!
- Сине Гьорги, свети Гьорги,
и това ли да те уча?
Събери си облаците
от Гергьовден до Спасовден,
два дни нека роса роси,
трети слънце да огрева!
Кога било на Спасовден,
коня яхна свети Гьорги,
та прегледа сеитбите -
тъжен тръгна, весел дойде -
есенните изкласили,
пролетните вретенили!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.
|