|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
106. БАЛИНОВИ РОБИ
Самодиви
Майка Мара ситно дребно плете,
хем я плете, хем я тихо учи:
- Мила Маро, мила моя щерко,
кога стигнеш Балину на двори,
ти не слизай от враната коня,
дор не даде ключове тъмнични
да изпущиш три синджира роби!
Току това майка изговори
и сватове двори изпълниха,
та годиха Мара и Балина,
та венчаха млади младоженци.
Кога бяха Балину на двори,
вси сватове от коне слезнаха,
а Мара си от коня не слиза.
току се е лепо поклонила
врану коню до зелена грива
и на девер до десни рамена.
Ето иде Марина свекърва,
в ръце носи от злато тепсия,
на тепсия незнайно имане.
Па на Мара потихо говори:
- Слезни, Маро, моя мила снахо,
да те даря от злато тепсия,
на тепсия незнайно имане!
А Мара й нищо не продума,
току се е лепо поклонила
врану коню до зелена грива
и на девер до десни рамена.
Ето иде Мариния свекър,
па на Мара по тихо говори:
- Слезни, Маро, моя мила снахо,
да те даря от злато тепсия,
на тепсия незнайно имане.
А Мара му нищо не продума,
току се е лепо поклонила
врану коню до зелена грива
и на девер до десни рамена.
Вси се редом от къщи редиха,
а Мара си никого не слуша.
ето иде Балин добър юнак
и на Мара потихо говори:
- Не жалиш ли твоя руса глава,
та не слизаш от враната коня?
Тогаз му е Мара продумала:
- Да ми дадеш ключове тъмнични
да изпущам три синджира роби!
Послуша я Балин добър юнак,
та й даде ключове тъмнични,
та отиде право на тъмница,
та изпущи три синджира роби.
Вси се роби Мари поклониха,
поклониха, поли целуваха:
- Бог да прости кой те, Маро, роди!
Тогаз Мара вкъщи отведоха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.
|