105. МЛАДО ЕНИЧАРЧЕ

Самодиви

Що ми се белее,
белее, люлее
отвъд през бял Дунав?
Дали са лебеди,
или са снегове,
дали са ледове
или са дъждове?
Да бяха лебеди -
подхвръкнали биха,
да бяха снегове -
стопили се биха,
да бяха дъждове -
оттекли се биха
за два, за три дена,
за неделя, за две.
Не бяха лебеди,
не бяха снегове,
не бяха ледове,
не бяха дъждове -
най ми цар кондисал,
цар с голяма войска
бели еничари,
разпънал чадъри
бели и червени,
сини и зелени.
Та седят, та ядат,
та ядат, та пият
и с кавали свирят,
и борба се борят,
и бял камък мятат.
Едно еничарче
младо и зелено
не яде, не пие,
ни се борба бори,
ни бял камък мята,
ни с кавали свири,
но се царю моли:
- Царю, господарю,
изпиши ми книга
дома да си ида
при моята майка
и при моя баща.
Че моята майка
сега девет годин
черна кърпа носи -
мене жив жалее;
че моите сестри
сега девет годин
бяло цвете сеят
ала го не носят -
мене жив жалеят;
че моите братя
сега девет годин
се кавали правят,
ала с тях не свирят -
мене жив жалеят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.