100. РАДА В БУДИН ГРАДА

Самодиви

Цар царува в Цариграда,
бяла Рада в Будин града.
Биха турци, биха гърци,
биха млади еничери,
не можаха да разбият
нова града Будинова,
дор не дойде Татар паша,
Татар паша с татарите,
дваж опита, триж удари,
зидове се разлюляха,
ключалки се потрошиха,
портите се отвориха,
та е влязъл Татар паша.
Там намери бяла Рада,
дето яде тлъсто агне
и си пие руйно вино
с Петра бана, мили брата,
и Ивана побратима.
Петра бана погубиха,
а Ивана посякоха,
бяла Рада заробиха.
Закриха й бяло лице,
бяло лице в бяло було,
черни очи с черно було,
туриха я у кочия
дадоха й млад кочияш
да закара бяла Рада.
Отишли са на далеко,
на далеко, на край море.
Там морянки хоро водят.
Рада турчину говори:
- Турчине ле, кочияшо,
отвържи ми бяло лице,
бяло лице с бяло було,
черни очи с черно було,
да погледам по хорото,
по хорото, по момите,
дано видя от моята,
от моята мила рода.
Кочияшът отговаря:
- Ти ще видиш твойта рода,
кога върба грозде роди,
а ракита жълти дюли...
Па му Рада отговаря:
- Кочияшо, брат да ми си,
я ми подай влашко ножче
да разрежа таз ябълка
да си устни поразхладя.
Измами се кочияшът,
та й даде влашко ножче,
прободе се бяла Рада,
прободе се в клето сърце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.