92. ИЗМАМЕНА

Родна китка

Бальо си Вела залибил,
либил я Бальо, искал я,
тъкмо ми девет години.
Запратил Бальо калеска
до Велин баща и майка
за руса Вела хубава.
Велина майка отлива,
а Велин баща долива -
Вела на Баля не дава,
че си е Бальо луд-пиян.
На вино пие каймака,
а на ракия първака,
на вино вади ножове,
а на ракия пищове.
Па се е Бальо разсърдил
и тръгнал да си отива;
руса го Вела изпраща,
па си на Баля говори:
- Бальо ле, първо либенце,
я си ме, Бальо, почакай,
доде се, Бальо, повърна -
татка и мама да приспя,
и ще ти, Бальо, пристана!
Па се е Вела върнала,
сложила софра, дигнала,
легнали баща и майка,
легнали, сладко заспали.
Вела си влезе в земница,
извади скъпи дарове,
па ги на двора изнесе;
извади сребро и злато,
напълни мешин-дисаги;
изведе конче хранено.
Метна му седло алено,
тури му мешин-дисаги,
намета дребни дарове,
па се на коня покачи
и си е Баля стигнала,
та двамата са тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настала гора зелена,
и у гората кладенче.
Вела си Балю думаше:
- Бальо ле, първо либенце,
я да се, Балю, отбием,
при тая вода студена,
под тая свика дебела,
че ми се й вода допило
и малко да си починем!
Бальо си Вела послуша
и се от пътя отбили
при тая вода студена,
под тая сянка дебела.
Бистра водица пийнали.
Вели се дрямка додряма,
та па си Вела полегна
на Бальовите скутове
и си е сладко заспала.
Нали е Бальо бекрия -
извади остри ножици,
та си скутове отряза:
ограби злато и сребро,
та си от Вела побягна!
Замина керван по пътя,
руса се Вела събуди:
погледа горе и долу.
Нийде си Баля не видя;
Вели се жалба дожаля,
па викна Вела, заплака,
и на гората думаше:
- Какина горо зелена,
сведи си върше надолу,
че ще те дарба подаря!
Гора си върше наведе,
вела си даре разнесе,
на сяко дърво дар даде
За едно дърво нямаше,
за едно дърво калинка.
Вела калинки думаше:
- Какино дърво алено,
сведи си върше надолу,
тебе ща дари най-добре!
Дърво си върше наведе,
бела си пояс разпаса,
на калинка го завърза,
та па се Вела обеси.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.