91. ЯНИНКА И ПЕТЪР

Родна китка

Провикнала се Янинка
от високите чардаци,
от стъклените прозорци:
- Боже ле, мили Господи,
вече ми се е додеяло
от тая къща богата,
от тия хора джелепи:
вес-ден ходене, готвене.
Нощем коприна предене
зълви за тънки дарове,
и деверу за елеци -
дано да пусти останат,
дано ги други износят!
Що нямам нийде никого -
те, ако не бих бягала!
Дочу я Петър търговец,
па си Янинки думаше:
- Я слушай Яно, Янинке,
габровска тънка невесто,
щеш ли със мене да бягаш?
А Янинка му говори:
- Чакай ме, Петре, чакай ме
до голям ден, до Великден,
Великден, празна неделя.
Кога ми дойде Великден,
сичките ще ги разпратя:
свекър, свекърва - в черкова,
девери, зълви - на хоро,
чичо и стрина на гости.
Ти дойди, Петре, докарай,
три коня, три товарника,
да натоварим имане,
имане тънки дарове!
И Петър си я послуша.
Кога е дошло Великден,
Великден празна неделя,
Янинка всички разпрати:
свекър, свекърва - в черкова,
девери, зълви - на хоро,
чичо и стрина - на гости.
Никола, луда гидия,
беше на лова отишел.
Дошел е Петър с три коня,
с три коня, три товарника;
натоварили дарове,
дарове тежко имане
и си с Янинка бягали.
Минали поле широко,
поели гори зелени,
среща им иде Никола,
а Петър си му думаше:
- Тако ми Бога, чуждинче,
чуждинче, непознайниче,
тебе сме първи срещнали,
ти ще ни, млади, венчаеш!
Па ги не познал Никола
венчал ги и си отишъл.
Вървели, що са вървели,
ето ти сянка висока,
ето ти бистър кладенец;
седнали да си починат.
Янинка дрямка задряма,
легнала Петру на скута,
легнала, тежко заспала.
Петър си скута отряза
и си откарал три коня,
три коня, три товарника.
Кога се Яна събуди -
никого няма при нея,
а тя се виком провикна:
- Боже ле, вишни Господи!
Горо ле, разстави ми се,
водо ле, достави ми се,
Петре ле, обади ми се!
Нито се гора разстави,
нито се вода достави,
нито се Петър обади!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.